Ако някой външен чете какво става в Бърдаре, само ще се диви – то са празници, то е спорт, всичко е песен и танц… Обаче нещата не са само това…

Пролетта идва и под снега изникна боклука. Знаехме си, че съществува, защото ние си го правим, но вече заплашва да ни залее. Почнал да превзема пространството около селото, обособил ясна граница, която настъпва със заплашителни темпове.

Макар да има регламентирано от Общината сметище, малцина са тези, които го използват. Ако пък решат да закарат до там мръсотиите си, то ги мързи да влезнат малко навътре, ами ги изсипват съвсем в края на сметището, а най-често още на пътя. По този начин придвижват боклучената напаст към населеното място.

Ама на кого му пука!
Санкции няма, защото законовата уредба не е дала власт за санкциониране.

Тогава? Остава единствената ни гола съвест, дето хич я няма.

А някога Бърдарски геран бе чисто и уредено село. И всеки си метеше или чистеше снега пред къщата си. Сега като падне сняг и само гледай кой ще си изрине пред вратата – 80-годишните баби излизат веднага с лопати и методично правят път за минаващите, а в съседните къщи по четирима млади и здрави безработни лежат по цял ден и едва отъпкват с по една стъпка пътечка до разринатото от машините шосе. Други оревават света, че е трябвало САМИ да си изчистят около къщата, защото някой друг бил длъжен да го направи (подразбирай местната власт).

Ето картина какво е състоянието на някогашната Бара, която в детството ни беше пълна с вода и зиме се пързаляхме, а в детството на нашите родители и шарани е имало…

Вместо само да искаме празници, че и някой да ни ги организира, защо не се замислим какво можем да направим да излезем от „кризата с боклука”? Ама за това трябва да изчистим най-напред начина си на мислене, а това се оказва доста трудно…